27.04.2018 г.

Атлетик периодично плащане 6

Философия на двигателната не-активност … Част 2

От Пламен Христов

Не сме машини и няма да бъдем!

Обездвижването причинява смъртта на половин милион европейци всяка година, а доклад на Световната здравна организация ни известява тъжната новина, че на практика четирима от всеки пет жители на Стария континент страдат от новата болест! Най-тревожната част от доклада на СЗО е, че независимо от това колко килограма сме и дали спортуваме два-три пъти в седмицата – обездвижването пред компютъра по 6-7 часа на ден увеличават вероятността от по-ранна смърт почти двойно. Освен сърцето, най-много се увреждат бедрата, гръбначният стълб, врата, главата и раменете, но истински стряскащо е, че заседналият начин на живот води и до психически проблеми – всъщност е една от най-честите причини за депресия с всичките и пагубни последствия!


Обездвижването разрушава целия организъм!!!

Не сме машини и няма да бъдем! Биологичните ни корпуси се нуждаят от внимание и грижи под формата на чудесни, осъзнати, ЕСТЕСТВЕНИ, НАТОВАРВАЩИ ДВИЖЕНИЯ!                                                        

 „Тренирането не е едностранен акт, тренирането е път с начало и без край …”

Поставянето на здравето в редицата с приоритети за деня е престъпно – не бива здравето да стои подредено в редицата с работните ангажименти, домашните задължения и социалните ни обвързаности. Здравето всъщност е техният фундамент, първичното условие за осъществяването на всичките ни дейности!   

Очевидни са трудностите при приемане на тренирането, като начин на живот – те са породени от страх и недостатъчно разбиране. Заниманията със спорт винаги са приемани за специални, а спортистите – за малко по-различни, с възможности над стандартните. Колко вярно! За повечето хора способностите на атлетите са изключително вдъхновяващи и пораждащи стремеж към високи постижения в различни поприща. Обвити във воалите на известна доза недостъпност и уличен мистицизъм, спортистите са специални, обичани, търсени, подражавани, и малко … нечовеци. Това малко сюрреалистично схващане е довело до леко недоверие в собствените възможности на обикновените хора и от там до леко затруднено общуване със спорта. Спортът, обаче, е за всеки и непритежаването на достатъчно воля, упоритост и постоянство може да бъде лечим недостатък, при правилно отношение и достатъчно разбиране. Не е необходимо нищо повече от простичко, плавно и нестресиращо прегръщане на идеята и преследване на собствени цели! Именно в различните дестинации по общия път на тренирането се изразява индивидуалността и каквито и да са различията в целите ни – те в никакъв случай не са плашещи и недостойни, а са еднаква значими … !!! Необходими са само няколко макар и несигурни начални  крачки в правилна посока.

Миналото лято направих две прашки – за сина си … и за себе си и стреляхме до припадък! От карането на колело с мен той разбра какво е умора и сподели, че това е по-добро от велосъстезанията в компютърните му игри! Стрелбата с лък от лешников прът ни доставяше истинско удоволствие, а заниманията с футболна топка ни докарваха до разпалени спорове, кой е по-добър и май предизвикаха не малко сръдни (и от двете страни)!

 

Започвам да мисля, че понякога категоричното движение назад е възможно най-бързото придвижване напред, а вие … ?!

Не се чуди, а направо идвай в залата, за да започнеш или продължиш да тренираш – първата крачка винаги е най-трудна, но усилията си заслужават и с добро и благодарност ще помниш момента, в който си се престрашил да я направиш! Нашите професионални инструктори винаги са на твое разположение!

Trackback from your site.

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да коментирате.