Атлетик блог (3)

Три популярни аксиоми за мускулния растеж. Част III

От Пламен Христов

Колко тежко трябва да се тренира? Възможно ли е постигнатото с колосални усилия да е обречено на сигурна смърт само след няколко седмици далеч от фитнеса? Във времето на анаболния прозорец ли е заровен ключът към успеха гарантиращ завистливите погледи на трениращите наоколо?

Ще потърсим отговори на тези въпроси и ако на някого те се сторят твърде еретични, моля нека да отиде и да се моли в друг храм, а ние тук ще продължаваме да вярваме „сляпо” в нашия фитнес Бог – новите достижения на науката … и  ще продължаваме да търсим и други, нови гледни точки … !

Нали не мислите, че учените, изследователите и вещите лица, експериментиращи и, разбира се, грамотни трениращи, са измислили всичко важно, което трябва да знаете за мускулния растеж?! Не би трябвало, а и не е възможно, тъй като теориите за мускулен растеж, както всяка друга област на науката, непрекъснато се разрастват и знанията се разширяват.

Нуждаете се от доказателство? И аз винаги задавам въпроси и търся отговорите им с настървението на гладен вълк, а вродената ми недоверчивост ме е водила по пътя на познанието достатъчно дълго, за да знам, че единственият начин да постигам резултати, е да питам и търся доказателства още и още! Е, нека опитам дa дам отговори на тези три въпроса, а вие критично слушайте и задавайте въпроси – още и още … !

 

Анаболен прозорец – времето, непосредствено след тренировката, или врата в полето?!

В продължение на години, разбирането за т.н. анаболен прозорец е същинска библия, на която се основава мускулният растеж! Изпиването на след тренировъчния шейк протеин и въглехидрати, в рамките на един час след тренировка, е превърнато в свещен ритуал и често пъти пропускането му предизвиква истински панически атаки у атлетите трениращи с тежести. Според фитнес разбиранията, ако пропуснете този прозорец, бързо ще изпаднете в катаболизъм и изграждане на мускули ще бъде сериозно спънато! Е, при определени обстоятелства това би било от значение /при 2-3 тренирания на ден например/, но в общия случай се оказва, че това явно е сляпо робуване на поостаряло схващане!

Последиците от неизползването на анаболния прозорец в повечето случаи не биха били толкова пагубни, особено ако всички останали хранения през деня са достатъчни и навременни! С това не казвам, че изпиването на пост-тренировъчния шейк е остаряла глупост, а приемането на протеинови добавки е безполезно и не носи ползи на силово трениращите. Като част от общия прием на протеини и храни въобще, това е и, разбира се, винаги ще бъде от значение.

Всъщност изследванията показват, че при постоянен прием на достатъчно протеин, се създават достатъчни анаболни условия, а приемането му непосредствено след тренировката вероятно възлага определени надежди и на познатият ни „плацебо” ефект.  Достатъчни количества на приблизително равни интервали, всеки ден – това е истината!

Е, твърде различни от вашите схващания  ли са горните твърдения?! Възможно е, но науката се развива и ние сме длъжни да се съобразяваме с нея … ! Съществуват различни обстоятелства, които е необходимо да бъдат взети под внимание и тогава, разбира се, всичко от гореказаното ще си дойде съвсем на мястото. Но така или иначе, казаното не е плод на ненаучна фантастика, а на сериозни изследвания, осъществявани от хора търсещи нови и нови пътища за усъвършенстване и развитие с цел по-високи постижения в спорта.

Trackback from your site.

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да коментирате.